Било късна пролет или ранно лято - времето когато едно скромно дърво на име воден габър, цъфти с гроздове от ярко жълти цветове в стръмните долини на север от планините, понастоящем известни като Италиански Алпи. Човекът бързал през добре познатата му гора, треперейки от болката в наранената си дясна ръка, като от време на време спирал и се ослушвал да не би да го преследват. Докато бягал нагоре по склона, жълтият полен от цветовете на водния габър падал като невидим дъжд, поръсвайки водата и храната, които той погълнал, когато спрял да си почине. Пет хилядолетия по-късно неолитният ловец, когото наричаме Ледения човек, все още носи в тялото си следи от този древен прах - микроскопични свидетелства за сезона, през който преминал през гората и навлязъл в близките планини, където най-накрая бил застигнат от съдбата си.

Мумията (най-древното запазеното тяло на представител на човешкото семейство) беше открита от планинари през 1991 г. в скална падина високо в алпийския район Йоцтал на италиано-австрийската граница. За да реконструират живота и епохата на Ледения човек (или още „Йоци") учените използват все по-сложни инструменти и все повече интелектуална находчивост.